Вятърът препуска из стрехите
Тракат на часовника стрелките
Мислите в мозъка препускат
Клепачи над очите се отпускат
Стените стенят остарели
Мечти препускат побеснели
Врата ли някъде изскърца
Или прозорец издрънча
Там нейде клон се скърши
Или пък птичка изхвърча
Стон и тътен глух
Вятър вее топъл сух
Клепачи над очите натежали
Очите на съня са се отдали
© Любомир Деничин All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
