26.01.2012 г., 10:18

Сън

500 0 0

СЪН

 

Аз съм птица тежколитна

със прекършени крила.

Волята ми монолитна,

на парченца веч е тя.

 

Няма радост - само мъка

и беди, беди безброй.

Няма до мен вярна ръка

и обичан човек свой.

 

Няма топлина в огнище

и огнище - за беда.

Само сиво пепелище

ми напомня за това.

 

А копнея аз за ласка

и за обич жадна съм,

но животът зъл, без маска,

ми оставя само... сън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...