Jan 26, 2012, 10:18 AM

Сън

  Poetry
505 0 0

СЪН

 

Аз съм птица тежколитна

със прекършени крила.

Волята ми монолитна,

на парченца веч е тя.

 

Няма радост - само мъка

и беди, беди безброй.

Няма до мен вярна ръка

и обичан човек свой.

 

Няма топлина в огнище

и огнище - за беда.

Само сиво пепелище

ми напомня за това.

 

А копнея аз за ласка

и за обич жадна съм,

но животът зъл, без маска,

ми оставя само... сън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....