Jan 26, 2012, 10:18 AM

Сън

  Poetry
504 0 0

СЪН

 

Аз съм птица тежколитна

със прекършени крила.

Волята ми монолитна,

на парченца веч е тя.

 

Няма радост - само мъка

и беди, беди безброй.

Няма до мен вярна ръка

и обичан човек свой.

 

Няма топлина в огнище

и огнище - за беда.

Само сиво пепелище

ми напомня за това.

 

А копнея аз за ласка

и за обич жадна съм,

но животът зъл, без маска,

ми оставя само... сън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...