10.02.2013 г., 21:46

Сън

616 0 0

Където и да идеш
Където и да спреш
Сънят ми вземаш
Времето крадеш

Но аз не мога
Без сън да живея
Без сънища сладки
Аз не умея

Затуй ще затворя очи
Ще забравя за тази тъга
И със утринни ярки лъчи
Ще сразя заранта

Слънцето топло ще грее
Вечер – топла луна
Забравил своето време
Дъждът ми подава ръка

Ти пътувай, няма да те спра
Усмивка пътьом ще ти пратя
И дори на край света
Своя сън ще ти изпратя

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...