Feb 10, 2013, 9:46 PM

Сън

Poetry

617 0 0

Където и да идеш
Където и да спреш
Сънят ми вземаш
Времето крадеш

Но аз не мога
Без сън да живея
Без сънища сладки
Аз не умея

Затуй ще затворя очи
Ще забравя за тази тъга
И със утринни ярки лъчи
Ще сразя заранта

Слънцето топло ще грее
Вечер – топла луна
Забравил своето време
Дъждът ми подава ръка

Ти пътувай, няма да те спра
Усмивка пътьом ще ти пратя
И дори на край света
Своя сън ще ти изпратя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0