СЪН
Когато те сънувах, се уплаших.
Как беше влязъл толкова дълбоко?
Във подсъзнанието построи си замък
и настани се в него трайно, нависоко.
Там беше моят рицар без доспехи,
въоръжен единствено с усмивка.
Навън избяга гола и без дрехи
едната съвест. Заедно със риска.
Освободена, че не върша нищо грешно
ти позволих насън да ме прегръщаш,
да шепнеш във ушите думи нежни
и от косите разпилени да си вдъхваш.
Да ме целуваш жадно и копнежно,
да позволим страстта да ни превземе
да изгорим във нея неизбежно
с очите си - от блян изпепелени.
Да позволим телата да се слеят
с духа на цялата добра Вселена.
Щастливо във безкрая да се реем
красиви две луни освободени.
Когато се събудих, се усмихнах,
какво прекрасно звездно приключение!
Каква любов, за Бога си измислих!
Не подлежи на никакво съмнение!
Кри
© Красимира Всички права запазени