17.08.2013 г., 17:01

Сън

605 0 1

СЪН

 

Когато те сънувах, се уплаших.

Как беше влязъл толкова дълбоко?

Във подсъзнанието построи си замък

и настани се в него трайно, нависоко.

Там беше моят рицар без доспехи,

въоръжен единствено с усмивка.

Навън избяга гола и без дрехи

едната съвест. Заедно със риска.

Освободена, че не върша нищо грешно

ти позволих насън да ме прегръщаш,

да шепнеш във ушите думи нежни

и от косите разпилени да си вдъхваш.

Да ме целуваш жадно и копнежно,

да позволим страстта да ни превземе

да изгорим във нея неизбежно

с очите си - от блян изпепелени.

Да позволим телата да се слеят

с духа на цялата добра Вселена.

Щастливо във безкрая да се реем

красиви две луни освободени.

 

Когато се събудих, се усмихнах,

какво прекрасно звездно приключение!

Каква любов, за Бога си измислих!

Не подлежи на никакво съмнение!

 

Кри

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...