СЪН
Когато те сънувах, се уплаших.
Как беше влязъл толкова дълбоко?
Във подсъзнанието построи си замък
и настани се в него трайно, нависоко.
Там беше моят рицар без доспехи,
въоръжен единствено с усмивка.
Навън избяга гола и без дрехи
едната съвест. Заедно със риска.
Освободена, че не върша нищо грешно
ти позволих насън да ме прегръщаш,
да шепнеш във ушите думи нежни ...