Сън
Мъртва!
Така убита,
но все още тук,
все така самотна...
чувствам студ.
Вледеняващ поглед,
смразяващ мрак,
на любовта отново смъртен враг!
Писъци страшни
изпълват нощта,
кръв безпощадна капе в снега.
Безжизнено тяло
край пътя лежи.
Все така само,
както се роди.
Смъртта в прегръдките си го обгърна,
както майка - своето дете,
целуна го и го остави да спи в своето легълце.
Този сън е вечен!
Този сън е дар!
Копнеж греховен изпитвам до безкрай!
Тъй желана...
толкова си близо днес...
Ела, отведи ме!
Счупи оковите на тоз живот,
сънят зове ме да легна в своя гроб!
Нека сънят изцели болната душа
и смъртта да я отведе на своите черни,
призрачни крила.
Там, където покой цари!
В царството на мрака,
където всичко спи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бояна Петрова Всички права запазени
