Сън

Poetry

1.1K 0 7

Мъртва!

Така убита,

но все още тук,

все така самотна...

чувствам студ.

Вледеняващ поглед,

смразяващ мрак,

на любовта отново смъртен враг!

Писъци страшни

изпълват нощта,

кръв безпощадна капе в снега.

Безжизнено тяло

край пътя лежи.

Все така само,

както се роди.

Смъртта в прегръдките си го обгърна,

както майка - своето дете,

целуна го и го остави да спи в своето легълце.

Този сън е вечен!

Този сън е дар!

Копнеж греховен изпитвам до безкрай!

Тъй желана...

толкова си близо днес...

Ела, отведи ме!

Счупи оковите на тоз живот,

сънят зове ме да легна в своя гроб!

Нека сънят изцели болната душа

и смъртта да я отведе на своите черни,

призрачни крила.

Там, където покой цари!

В царството на мрака,

където всичко спи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

dan4etu (Даниела Хъшова)

С теб съм мацка!!!И аз така се чувствам много често!А тия другите коментирали поемата вероятно никога не са се чувствали така!!!По-добре не критикувай като не знаеш нищо!!!

2009-03-26T15:17:02+02:00
genko_dimitrov (Генко Димитров)

Колко много болка!!!

2009-01-24T20:41:41+02:00
alx_sunsweet (Габи Иванова)

много хубаво стихотворение, пасва на депресанти, харесва ми

2009-01-22T16:55:49+02:00
guardian_angel (Бояна Петрова)

Идеята просто ми дойде.Не е нищо особено или свързано с каквот и да е,но кой както го възприма.

2009-01-21T23:19:13+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

^ Тежко! Разбирам го, но не разбирам, какво кара едно момиче на 17 г. да пише за смърт??? Ще се радвам да ми пишеш, Бояна!

2009-01-21T23:16:54+02:00