guardian_angel (Бояна Петрова)
32 340
Jan 21, 2009, 10:58 PM

Сън 

  Poetry
891 0 7

Мъртва!

Така убита,

но все още тук,

все така самотна...

чувствам студ.

Вледеняващ поглед,

смразяващ мрак,

на любовта отново смъртен враг!

Писъци страшни

изпълват нощта,

кръв безпощадна капе в снега.

Безжизнено тяло

край пътя лежи.

Все така само,

както се  роди.

Смъртта в прегръдките си го обгърна,

както майка - своето дете,

целуна го и го остави да спи в своето легълце.

Този сън е вечен!

Този сън е дар!

Копнеж греховен изпитвам до безкрай!

Тъй желана...

толкова си близо днес...

Ела, отведи ме!

Счупи оковите на тоз живот,

сънят зове ме да легна в своя гроб!

Нека сънят изцели болната душа

и смъртта да я отведе на своите черни,

призрачни крила.

Там, където покой цари!

В царството на мрака,

където всичко спи!

© Бояна Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • С теб съм мацка!!!И аз така се чувствам много често!А тия другите коментирали поемата вероятно никога не са се чувствали така!!!По-добре не критикувай като не знаеш нищо!!!
  • Колко много болка!!!
  • много хубаво стихотворение, пасва на депресанти, харесва ми
  • Идеята просто ми дойде.Не е нищо особено или свързано с каквот и да е,но кой както го възприма.
  • ^ Тежко! Разбирам го, но не разбирам, какво кара едно момиче на 17 г. да пише за смърт??? Ще се радвам да ми пишеш, Бояна!
  • Човек трябва да внимава
    какво си пожелава.Нарича се култура на мислене.Мисълта е енергия , веднъж генерирана тя не може да с унищожи, а да се трансформира -
    в конструктивно действие, например!Чували сте за закона за запазване на енергията, нали?
  • стигнах до писъците и спрях...

    к`во сте се вторачили в тоя мрак бе, хора?
Random works
: ??:??