17.12.2007 г., 8:22

Сън

1.1K 0 2
Страх ме е...
Страх ме е да се събудя,
страх ме е, че няма да си тук...
В сънищата съм с теб,
а когато се събудя, плача...
Нуждая се от любов,
чувствам се по-самотна от всякога...
Колко бавно минават дните,
и колко нагло денят ми се смее...
А нощта ме гали и целува,
успокоява ме, че всичко е наред...
Сега тя е единствената ми приятелка...
А ти си само сън, който тя ми подарява...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...