Сънувах аз
вчера вечерта,
че двама с теб обиколили сме света,
с чаша вино в ръка и на брега
седнали сме и гледаме в безкрайността.
Постигнали всичко
и дом, и деца,
преборили всичко и всеки досега.
И не казваме нищо, мълчим,
защото знаем, че думите не струват
да опишат онова, което душите ни танцуват...

Но за нещастие, малко преди да преглътна
глътката вино или чувства, не знам,
аз събуждам се и осъзнавам, че това било е само блян...
Щастието с гняв се разменя,
чудя се защо реалността по картини от съня ми не се изменя...
Но не след много, съзнавам, че не сън, а мечта било е това
и не случайно в някои езици равнозначни са тези слова.
Винаги приемал съм мечтата за цел
и знам, че един ден от живота и това ще съм взел.