Сън
Аз дълго сънувах дъжда,
след който светът е пречистен,
сънувах, че няма вражда
и че не тълкувахме истината.
Сънувах зелени гори
и пролет, заместила зимата.
А хората бяха добри...
а хората... още ги имаше.
Сънувах една тишина-
дълбока, красива, прозрачна,
любов по- голяма от нас,
която не става на рана.
Сънувах и себе си там,
без гримове, маски и име.
Защо ме събуди, не знам.
Но ако заспя, остави ме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
Сънувах си…
