Dendu89 (Деница Гарелова)
697 9642
27.09.2021 г., 18:14 ч.  

Сън 

  Поезия
392 1 6

Аз дълго сънувах дъжда,

след който светът е пречистен,

сънувах, че няма вражда

и че не тълкувахме истината.

Сънувах зелени гори

и пролет, заместила зимата.

А хората бяха добри...

а хората... още ги имаше.

Сънувах една тишина-

дълбока, красива, прозрачна,

любов по- голяма от нас,

която не става на рана.

Сънувах и себе си там,

без гримове, маски и име.

Защо ме събуди, не знам.

Но ако заспя, остави ме.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??