27 sept 2021, 18:14  

Сън 

  Poesía
447 1 6

Аз дълго сънувах дъжда,

след който светът е пречистен,

сънувах, че няма вражда

и че не тълкувахме истината.

Сънувах зелени гори

и пролет, заместила зимата.

А хората бяха добри...

а хората... още ги имаше.

Сънувах една тишина-

дълбока, красива, прозрачна,

любов по- голяма от нас,

която не става на рана.

Сънувах и себе си там,

без гримове, маски и име.

Защо ме събуди, не знам.

Но ако заспя, остави ме.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??