Сън
Аз дълго сънувах дъжда,
след който светът е пречистен,
сънувах, че няма вражда
и че не тълкувахме истината.
Сънувах зелени гори
и пролет, заместила зимата.
А хората бяха добри...
а хората... още ги имаше.
Сънувах една тишина-
дълбока, красива, прозрачна,
любов по- голяма от нас,
която не става на рана.
Сънувах и себе си там,
без гримове, маски и име.
Защо ме събуди, не знам.
Но ако заспя, остави ме.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деница Гарелова Todos los derechos reservados
Сънувах си…
