Сън
Сънувах нощес и тревата , и птиците
реката на село... върбите как плачат
и търсят с приведени клони момичето,
дето целуваше с устни листата им
и припяваше нежно как ги обича.
После нареждаше мълком с водата
някакви древни и тайни поличби...
Лягаше тихо след туй във тревата-
вятърът, стихнал в косите й пееше
песен пратена право от Бога,
слънцето все така се усмихваше
и в очите й палеше огън...
Къде е момичето, плачат върбите
реката сама е, вятър не пее.
Тъжно са млъкнали даже и птиците...
Само слънцето още се смее...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
