29 jul 2006, 13:59

Сън

  Poesía
991 0 17

Сънувах нощес и тревата , и птиците
реката на село... върбите как плачат
и търсят с приведени клони момичето,
дето целуваше с устни листата им
и припяваше нежно как ги обича.
После нареждаше мълком с водата
някакви древни и тайни поличби...
Лягаше тихо след туй във тревата-
вятърът, стихнал в косите й пееше
песен пратена право от Бога,
слънцето все така се усмихваше
и в очите й палеше огън...
Къде е момичето, плачат върбите
реката сама е, вятър не пее.
Тъжно са млъкнали даже и птиците...
Само слънцето още се смее...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....