Сън ли си?
Сънувам все един и същи сън.
Една поляна. И едно момиче.
Навярно би подминала навън,
но в моя свят безумно ме обичаш.
Сънувам все един и същи път,
по който като вятъра те гоня.
Навярно ще забравиш за мигът,
за който утре няма да си спомняш.
Сънувам те, в зелената трева,
където със усмивка пак изгряваш
и с босите си, бягащи крака,
глухарчетата нежно разпиляваш.
Сънувам те в полета от мечти,
обгърнати от облачни копнежи
и зная, че събудя ли се, ти,
едва ли точно мен ще забележиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
