21.06.2013 г., 16:27

Сън наяве

570 0 0

Като огнен котел е летният ден.

Отпуснати и вяли търсим сянка,

под която да спрем.

Мислите ни са като упоени,

чувствата - дълбоко затаени...

Виждаме и знаем, че видяното не ни харесва,

но дори не можем да се стреснем!

Сякаш сънуваме будни безкраен кошмар,

но не можем да се отърсим от този товар!

 

 

 

   23 години се мятаме в този кошмар наяве. Сега има хора, които са се събудили, но мнозинството все още се мята! Докога?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...