Сън наяве

Poetry » Civic

571 0 0

Като огнен котел е летният ден.

Отпуснати и вяли търсим сянка,

под която да спрем.

Мислите ни са като упоени,

чувствата - дълбоко затаени...

Виждаме и знаем, че видяното не ни харесва,

но дори не можем да се стреснем!

Сякаш сънуваме будни безкраен кошмар,

но не можем да се отърсим от този товар!

23 години се мятаме в този кошмар наяве. Сега има хора, които са се събудили, но мнозинството все още се мята! Докога?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0