По пътя на болката загубих мечтите,
погребах и броя на дните,
остана ми само зрънце тъга,
В летаргия бездиханна кротува,
пролетен повей сънува,
като житната нива, преспала в снега,
да покълне и ведро извие наново снага!
© П Антонова Всички права запазени
Благодаря!