9 мар. 2019 г., 10:26

Сън за пролет

574 2 7

 

По пътя на болката загубих мечтите,

погребах и броя на дните,

остана ми само зрънце тъга,

незарастваща рана от любовта.
 

В летаргия бездиханна кротува,

пролетен повей сънува,

като житната нива, преспала в снега,

да покълне и ведро извие наново снага!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© П Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А пролетта дойде, и колкото и да се сърди времето от време навреме, люлякът вече напъпва, и предусещане за мириса му вече се носи във въздуха!
    Благодаря!
  • Хареса ми! Поздравления!
  • Благодаря ви, и на вас само пролет пожелавам!
  • Пожелавам ти сбъдване и пролет в душата! Много хубав стих!
  • Лиа, Много хубаво си го казала за празнината след болката и тъгата!
    Гавраиле, ти винаги носиш оптимизъм, бл!
    Благодаря ви!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...