9 мар. 2019 г., 10:26

Сън за пролет

575 2 7

 

По пътя на болката загубих мечтите,

погребах и броя на дните,

остана ми само зрънце тъга,

незарастваща рана от любовта.
 

В летаргия бездиханна кротува,

пролетен повей сънува,

като житната нива, преспала в снега,

да покълне и ведро извие наново снага!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© П Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А пролетта дойде, и колкото и да се сърди времето от време навреме, люлякът вече напъпва, и предусещане за мириса му вече се носи във въздуха!
    Благодаря!
  • Хареса ми! Поздравления!
  • Благодаря ви, и на вас само пролет пожелавам!
  • Пожелавам ти сбъдване и пролет в душата! Много хубав стих!
  • Лиа, Много хубаво си го казала за празнината след болката и тъгата!
    Гавраиле, ти винаги носиш оптимизъм, бл!
    Благодаря ви!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....