Сънебродница
Мисли врачуват ми нощите. В прашните сънища.
Лутат се в къщи с темели от мъжки мечти.
И сънебродница ти си ми... След кръстопътища.
Водиш ме там, дето вино от сладост горчи...
Тичаш сред синори. Хвърляш усмивки-омайници.
Китна градина си... Пролет със дъх на любов.
Уж те познавам, а май си загадъчна странница?! -
или съм търсил - пò друга жена с моя зов...
Жажда разплиташ. Кичури вият по мене гнездица.
Дланите стъкват за двама чардак споделен.
Паля с целувки очите ти - ясни зорници...
После... събуждам се... В сън от звездите роден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
