ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Nov 11, 2010, 2:25 PM

Сънебродница

  Poetry
1.1K 0 21

Мисли врачуват ми нощите. В прашните сънища.

Лутат се в къщи с темели от мъжки мечти.

И сънебродница ти си ми... След кръстопътища.

Водиш ме там, дето вино от сладост горчи...

 

Тичаш сред синори. Хвърляш  усмивки-омайници.

Китна градина си... Пролет със дъх на любов.

Уж те познавам, а май си загадъчна странница?! -

или съм търсил - пò друга жена  с моя зов...

 

Жажда разплиташ. Кичури вият по мене гнездица.

Дланите стъкват  за двама чардак споделен.

Паля с целувки  очите ти - ясни зорници...

После... събуждам се... В сън от звездите  роден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0