2.05.2006 г., 0:57 ч.

Сънища 

  Поезия
563 0 1
Сънища

Някъде бягах в тъмнината
Не виждах накъде отивам
Моята цел беше светлината
Сякаш не исках да умирам

Моята светлина за мен си ти
Моя последен лъч на надежда
Обичам да ме обгръщат твоите лъчи
Знаех че си тук да ме спасиш

Докоснах и снопа от лъчи
Изкъпах се в него , и май бях чист
Наистина вярвах че можеш и ти
Да ме спасиш

Отворих очи и се събудих
Отворих очи , но те нямаше вече
Знаех ,че може би беше тук
но сега си доста далече

Не ме беше спасила
Просто сънувах
Някаква сила
Мислех че те обичах
Но не беше така
Вярвах че си за мен
Но не се получава
Сънувам те отново и отново
Надявайки се да е реалност

Днес ,разбрах че искам сънят ми
Да не е просто сън
Искам да чуя глас ти
Искам да ме чакаш навън

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??