2 мая 2006 г., 00:57

Сънища

745 0 1
Сънища

Някъде бягах в тъмнината
Не виждах накъде отивам
Моята цел беше светлината
Сякаш не исках да умирам

Моята светлина за мен си ти
Моя последен лъч на надежда
Обичам да ме обгръщат твоите лъчи
Знаех че си тук да ме спасиш

Докоснах и снопа от лъчи
Изкъпах се в него , и май бях чист
Наистина вярвах че можеш и ти
Да ме спасиш

Отворих очи и се събудих
Отворих очи , но те нямаше вече
Знаех ,че може би беше тук
но сега си доста далече

Не ме беше спасила
Просто сънувах
Някаква сила
Мислех че те обичах
Но не беше така
Вярвах че си за мен
Но не се получава
Сънувам те отново и отново
Надявайки се да е реалност

Днес ,разбрах че искам сънят ми
Да не е просто сън
Искам да чуя глас ти
Искам да ме чакаш навън

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...