Сънливо
Сънливо
Когато утрото се мръщи
и облаците капки стрелят,
най-уютно ми е вкъщи,
сгушен в топлата постеля!
Само нагло се усмихвам
и протягам със прозявка,
и гурлясало притихвам
като плоска подигравка!
И изчезвам... чак към обед,
появявам се за малко
и изчезвам... до следобед,
а някои работят, жалко...
14. 03. 2008 г.
Прага
Когато утрото се мръщи
и облаците капки стрелят,
най-уютно ми е вкъщи,
сгушен в топлата постеля!
Само нагло се усмихвам
и протягам със прозявка,
и гурлясало притихвам
като плоска подигравка!
И изчезвам... чак към обед,
появявам се за малко
и изчезвам... до следобед,
а някои работят, жалко...
14. 03. 2008 г.
Прага
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Тахов Всички права запазени
Събуди се, де!
