15.07.2008 г., 9:43

Сънливо

516 0 0
Прозорчета припламват през работно време.
Заспал служител пред компютъра си дреме.
Къде да кликне… дявол да го вземе!
Не му се бачка, то това е… бреме!

Във „Френдс”? … О, нееее.
Ламята там препуска…
Хиената пък, нищо не пропуска…
Девойка някаква на никого не пуска.
А Вал приготвил е поредната закуска…

В „Сибир”? О, нееееее.
Сега не му е време…
Дебела лелка одмах ще го вземе.
Засукан педераст ще го „погали”,
че то и там се вихрят тези хали?

Във „Флиртче”? … неееееее!!!
Тийнейджъри опасни…
Размятат букви, цифри, думички неясни.
Отдавна писал е без тези гласни…
Сега надраснал е онези вопли страстни.

В „Аха” ли?... неееееее.
И там не му харесва…
Там всяка втора очиларка стресва…
И в Инфо-то си две-три думи плесва.
Mиииии, то нали така във Нет се блесва.

А в „Гепи ме”… дали пък да не влезе?
Многообещаващо е, нещо може да излезе.
Дупета, цици - всичко там се мята.
При шанс, ще тръшне нещо на земята.

Къде да кликне, за други не се сеща?
Въздиша тъжно… имаше една „Среща”…
Прозорче малко, синьо, светкаше отляво .
Уви, но споменът се губи, всичко е мъгляво.

Поглежда стреснат, за обед май е време.
Ще скочи до кафето нещо да си вземе.
Пък после може още да помисли.
Не му се бачка, напират други мисли…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТАРА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...