Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
21.09.2007 г., 13:35 ч.

Сънувах... 

  Поезия
658 0 14


Пустинно тиха топла самота,
от пясъчните бури полужива,
угасваше в ума ми мисълта,
че вечерта ще дойде по-красива.

Като миражна глътка от оазиса,
влях се диво-жадна и копнежна
и напоих с измамност залеза,
а той дойде с усмивка нежна.

Представях си това,но бях море
и бавно се оттегляше водата,
пълзеше плахо-сякаш бе дете
и изведнъж наддигна се далечината.

Душата ми се сви сиротна,
в стихията на морска суета,
тя бе вълна цунамна-допотопна...
и се събудих-срещнах сутринта.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??