Сънувах те
Сънувах те
Сънувах те, ти бе в снежнобяла роба,
вървеше боса, като самодива една.
Вървеше в полето сред утринна роса,
Нежна, красива в бяло дива.
Очите ти красиви, сини, косата ти от злато,
усмивката ти, весела, красива, закачлива.
А слънцето вече грееше, бе лято!
Докоснах те, а ти бе тъй игрива,
подскачаше, играеше си с мен!
Събудих се, а то сън необикновен!
Унасям се отново и пак те виждам, радостен!
Усмихвам се и те хващам за ръка
и тичаме в мократа трева сега.
Сякаш не докосваме студената земя,
ръката ми севплете в твоята ръка.
Поспряхме, а устните ни се сляха веднага.
Една целувка топла, вълшебство едно!
Едно човешко същество вече не е само!
Родени сме за да бъдем двама,
това е Истината, друга няма.
Събудих се, а теб те Няма!
Обхвана ме една Тъга Голяма!
Но Вярвам, че ще дойдеш отново
при мен и ще останеш някой ден,
Ще срещнем заедно Любовта,
най-хубавото чувство на Света!
Един Ден Необикновен за теб и мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
