Сънувах те...
Сънувах те...
Сънувах те...
Окови
бяха вплетени
в косите ти...
Красива бе
с учтива,
както винаги,
усмивка,
на лицето си...
онази,
знаеш,
лъжливата...
Видях...
Как горяха
в пламъци
очите ти,
кристалните,
и чувах
сълзите,
в тях спотайвани,
как молеха,
като сирачета
ударени...
за милост
Видях...
напиращият
глас
в гърдите ти...
как раздира ги,
трещи
и дивият
вятър
в тебе
как зове...
за истини
Видях...
Копнежът,
скрит
зад думите
изискани
и чух
плясъкът
на времето,
крило,
оковано
във безвремие...
Сънувах те...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диа-непокорна Всички права запазени
