Sep 15, 2009, 12:23 PM

Сънувах те...

  Poetry
1.3K 0 9

Сънувах те...

 

Сънувах те...

         Окови

бяха вплетени

в косите ти...

Красива бе

   с учтива,

        както винаги,

   усмивка,

на лицето си...

      онази,

  знаеш,

лъжливата...

Видях...

     Как горяха

  в пламъци

очите ти,

       кристалните,

и чувах

     сълзите,

в тях спотайвани,

         как молеха,

  като сирачета

ударени...

        за милост

Видях...

напиращият

        глас

в гърдите ти...

как раздира ги,

    трещи

      и дивият

    вятър

в тебе

   как зове...

за истини

Видях...

 Копнежът,

    скрит

зад думите

изискани

        и чух

плясъкът

на времето,

            крило,

оковано

във безвремие...

  Сънувах те...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диа-непокорна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...