Сънувах те
Сънувах те във един измислен свят.
Беше ти до мен и аз до тебе бях.
И кълнеше се, че в твоята душа
друга няма да обичаш пак така.
Щом събудих се, пак бях сама
и със болка съня осъзнах.
Щом събудих се, пак бях сама.
Разбрах, че илюзия е мойта мечта.
Обичай ме винаги, не само на сън.
Сънувам те тук до мен, а ти си навън.
Уморих се да вярвам, че ще бъдеш пак мой
и от спомени минали не намирам покой.
Сънувах те! И не смея да заспя
от мисълта, че пак ще дойдеш във съня
и ще скиташ с мен до изгрева с деня
и ще ме оставиш после пак сама...
Мразя спомена, мразя нощта.
Те навяват ми само тъга.
А нахълташ ли пак във съня,
на раната моя ти ще сложиш ръка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Георгиева Всички права запазени
