17.02.2007 г., 16:43

Сънувах те

1.4K 0 29

Сънувах те! Ти бе до мене!

Усещах топлата ти длан.

Очите ти, така зелени,

ме гледаха със онзи плам...

И плачех аз, защото знаех,

че утре няма да си тук,

дори в съня си не успях

да те сменя със някой друг!

Целувах те! Сега съм будна…

Усещам твойте устни върху мен,

отново ти, с магия чудна,

взе сърцето ми във плен!

Прегръщах те! И бях щастлива!

Да!... Минало е вече, знам!

За тебе бях така красива,

а ти за мен - светът голям!

Обичах те! Не съжалявам!

Аз бях докосната от любовта.

И в сънищата продължавам

да те обичам! Ти прости това!

Сънувах те! Но всичко свърши!

Събудих се съвсем сама...

Сбогувайки се, ще избърша

една, отронена за теб, сълза!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много, много ми хареса! Радвам се, че мога да те препрочитам!
  • Жевероятна си!!!
  • Поздрави!Чудесен стих!Бих искала някой да напише такъв стих и за мен само, че моите очи са кафяви.Шегувам се(за очите) но стихът ти е супер.
  • Пращам ти морски поздрави, Меричка
  • Вълшебнице,
    ти, дар невероятен
    за зелени очи упорити,
    нека съня ти е стократен,
    о, мила сънуваща, Кити!

    Разчувства ме!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...