20.07.2014 г., 12:53

Сънувам си римите

515 0 10

Скрива се залеза в нощния мрак.

С него потъват мечтите ми.

Тъй си заспивам зад къщния праг

с бялото слънце в косите ми.

 

Мракът под стряхата скърца дори -

гони във тъмното птиците.

Покривът горе от мисъл гори.

Вятърът бие плесниците.

 

Сляпа от мрака, мастилена нощ

пие от мен стихоримите.

Аз във съня си със острия нож

пазя си неповторимите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, Приятели! За хубавите коментарии и дадените оценки!Развълнуван съм от прочетеното!Сърдечни поздрави от мен и на всички желая хубав ден!
  • "Мракът под стряхата скърца дори -
    гони във тъмното птиците."

    Страхотно!Аплодисменти!
  • Харесах!
  • "Мракът под стряхата скърца дори - гони във тъмното птиците...
    Тъй си заспивам зад къщният праг с бялото слънце в косите ми...
    Сляпа от мрака, мастилена нощ пие от мен стихоримите.
    Аз във съня си с острия нож пазя си неповторимите..."

    ОКОТО на текста ти, Никола! Силно импонираща поезия, наситена с оригинални образи и хрумвания.

    Поздравление за хубавия стих!
  • чудесно е, добре си ги запазил щом
    можем да ги прочетем.. поздрав за теб..

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...