Скрива се залеза в нощния мрак.
С него потъват мечтите ми.
Тъй си заспивам зад къщния праг
с бялото слънце в косите ми.
Мракът под стряхата скърца дори -
гони във тъмното птиците.
Покривът горе от мисъл гори.
Вятърът бие плесниците.
Сляпа от мрака, мастилена нощ
пие от мен стихоримите.
Аз във съня си със острия нож
пазя си неповторимите...