Скрива се залеза в нощния мрак.
С него потъват мечтите ми.
Тъй си заспивам зад къщния праг
с бялото слънце в косите ми.
Мракът под стряхата скърца дори -
гони във тъмното птиците.
Покривът горе от мисъл гори.
Вятърът бие плесниците.
Сляпа от мрака, мастилена нощ
пие от мен стихоримите.
Аз във съня си със острия нож
пазя си неповторимите...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
