Сънувам те в светулкови коруби
СЪНУВАМ ТЕ В СВЕТУЛКОВИ КОРУБИ
... снегът ще запечата до април
пропуканите мои керемиди,
ще си изчезна – тъй недраг-немил,
без никаква надежда да се видим,
ще зинат помежду ни ветрове
и сприи ще се вихрят вакханални,
и все тъй любовта ни ще снове
по спирки и по гарови чакални,
полите ти, настръхнали от студ,
в съня ми ще се веят до полуда –
и аз за теб – от ден на нощ по-луд,
душата си ще давя във мавруда,
така далеч от Райските поля,
и винаги! – от пролетта на крачка,
търпението вече ми преля! –
и някой ден с букета ще ме смачка,
отникъде за теб ни вест, ни кост,
сънувам те в светулкови коруби!
Аз бях мъжът на седми коловоз,
в когото ти безпаметно се влюби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
