И тази нощ сънят пропусна ме в безкрая
на мимолетната ми орис от мечти.
А ти дойде със звездни полутонове
на музика, която само в мен звучи.
На пръсти стъпвам, за да не се разплаче,
окръглена в сияние - лъчистата луна.
А песента видение ми праща
с очи на божество, понесено от сребърни крила.
Във синьото на звездното сияние, за танц
подготвя се любов с очакване да е съдба.
С поклон и цвете във ръката, ме кани
да танцувам - танго, родено от страстта.
С усмивка ме прегръща мечтаното видение.
Дочакала съм своя час - да се превърна
от сълза във слънчева роса.
И жадните ти устни с целувка ще опия,
преди да се стопи във утрото нощта.
© Таня Кирилова Всички права запазени