Сънувах прекрасно.
Сънувах. А чувството -
красиво и ясно...
Да си щастлив е изкуство!
Да виждаш навсякъде
животът, че пее,
дори във увехнали
на есен гардении.
На новото лято -
зеленото пладне.
Пшеници от злато,
и без да сме гладни.
И зимата бяла
разстелила губер.
Изплела дори шала
за почвата груба.
На пролет реките
забързани бясно.
И кълн във браздите.
Не е ли прекрасно
смеха да намериш
в живота нащърбен.
Да си ! Без да мериш!
Без цел да си първи!
Сънувах... А може би
не точно сън е...
Били са мечтите
и дано да се сбъднат!
© Деа Всички права запазени