Сънувано щастие
Трябва да съм силната, нали?
Без сълзи да мога да те плача,
колкото и много да боли...
Те, сълзите, всъщност, че боли - не значат...
Те са... само утринна роса -
плакало е, може би, небето...
Или Бог се е почувствал сам
и... росата капе от сърцето му...
Ще го питам, но ми е сърдит -
мисли, че жалея тебе още...
Този старец... Ама че е духовит!...
Сигурно ме е издебнал нощем
и в съня ми тайничко е влязъл...
Там те крия, там съм те заключила...
Толкова животи там те пазя!...
Мислех си, че няма да научи...
Е, разкрита съм... И скъпичко си плащам...
Но какво са няколко живота
пред сънуваното мое, тайно щастие...
Там, във този сън, не съм самотна!...
Лондон 04/09/2015'
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Чакърова Всички права запазени
