Очите ѝ са облачно небе.
Понякога дъждец ръми във тях – до невъзможност.
Друг път са тичинки от нежен горски дъх,
готови да разцъфнат като пролет.
И само вятърът игрив се спира в тях,
уловил погледа на топлите ѝ ириси.
И с четчица-искра рисува светлина
за да запомни ... всяко ъгълче обичане.
© Дочка Г Всички права запазени