3.01.2013 г., 10:35

Сърце

631 0 0

Сърцето ми препати от обиди,

от думи, обещания незрели...
Но хвърлям долу всички тез' вериги-
вървя, където преди мен са спрели!

 

Опази твърдо във тъга и в радост
то принципите свои и повели
и само го научиха на вярност
златата тежки, ланците дебели!

 

Аз помня как заспиваше със болка,
как плачеше в самотните недели-
крещеше в гърч, но ставаше отново,
където преди него са умрели!

 

Препуска, без да спира, диша вяра
и тупка, даже счупено на две...
Но няма как да го научиш да изгаря-
или го имаш в тебе, или не!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...