Сърцето ми препати от обиди,
от думи, обещания незрели...
Но хвърлям долу всички тез' вериги-
вървя, където преди мен са спрели!
Опази твърдо във тъга и в радост
то принципите свои и повели
и само го научиха на вярност
златата тежки, ланците дебели!
Аз помня как заспиваше със болка,
как плачеше в самотните недели-
крещеше в гърч, но ставаше отново,
където преди него са умрели! ...