30.10.2013 г., 21:07 ч.  

Природа 

  Поезия » Друга
402 0 0

Природа

Дали е неизживяно вдъхновение?
Преродено в непрогледна мъгла.
Или пред иконата – откровено,
глави навеждаме почтено.

Отнасяща е миризмата на люляк
през вълшебните залези майски.
Трепетът на хиляди лунички
слага злото в кавички.

Трудно разклаща се равновесие
на здравомислещ човек.
Никога не слушай тишината – виновницата за петната.

 

 

 

© Иван Чорлев Всички права запазени

Редактирано!

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??