18.02.2009 г., 17:09 ч.

Сърце в гранит 

  Поезия » Гражданска
810 0 3

Сърце в гранит

(посветено на всички, които са дали живота си за България)

Градът е тих, посипан в бяло.

Над всяка стряха сняг и ледени кристали

рисуват белия, студен халат

на зимата през февруари.

 

По улиците тихо се движат хората

и всеки бърза да вземе своя дял от топлина,

запазена в домашното огнище.

А някъде далеч, пред паметник седи жена. 

 

Старица крехка, свита в черни дрехи,

с премръзнали ръце, а в тях - мъничка бохча.

Върху лицето бяло животът е направил бразди дълбоки,

а в тъмните очи една сълза гореща се втурва в две посоки.

 

Очите гледат мило студения гранит

и сякаш непрочели името на смелия войник,

четат отново и отново...

 

Усмивка лека устните раздвижва,

но бързо - до болка чак - се свива майчино сърце!

Наоколо е бяло, студено и красиво.

Животът бърза и всеки труд е плод на тази свобода.

 

Старицата присяда на камъка студен.

Студено е наоколо - но тука не.

Гранитът топъл е, защото...

пулсира в него кръвта на нейното момче...

И пак една сълза отронва се внезапно

от топлина родена - да стопли сивия гранит...!

 

© Сашка Нешева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??