Сърце в гранит
Сърце в гранит
(посветено на всички, които са дали живота си за България)
Градът е тих, посипан в бяло.
Над всяка стряха сняг и ледени кристали
рисуват белия, студен халат
на зимата през февруари.
По улиците тихо се движат хората
и всеки бърза да вземе своя дял от топлина,
запазена в домашното огнище.
А някъде далеч, пред паметник седи жена.
Старица крехка, свита в черни дрехи,
с премръзнали ръце, а в тях - мъничка бохча.
Върху лицето бяло животът е направил бразди дълбоки,
а в тъмните очи една сълза гореща се втурва в две посоки.
Очите гледат мило студения гранит
и сякаш непрочели името на смелия войник,
четат отново и отново...
Усмивка лека устните раздвижва,
но бързо - до болка чак - се свива майчино сърце!
Наоколо е бяло, студено и красиво.
Животът бърза и всеки труд е плод на тази свобода.
Старицата присяда на камъка студен.
Студено е наоколо - но тука не.
Гранитът топъл е, защото...
пулсира в него кръвта на нейното момче...
И пак една сълза отронва се внезапно
от топлина родена - да стопли сивия гранит...!
© Сашка Нешева All rights reserved.
