Сърцето

В сърцето ми се ражда всяка болка,

всяка моя радост и тъга,

чувствата ми приютява като в люлка

и как, кажете ми, да го щадя?

То ту препуска в ритъм бесен

или за миг в агония ще спре,

а от любов най-често го боли,

питам се дали ще издържи...

Щастлива или в мъка до полуда,

съдник негов винаги ще бъда,

днес шепа пръст му хвърлих за заблуда

в очакване на новата присъда…

Да мисли, че е мъртво, да не чувства,

надявайки се болката да спре,

ала усеща всичко, мълком страда

горкото то… нали си е сърце!

Отново днес ранено в мен тупти,

в гърдите ми отчаяно се блъска,

а колко пъти обещавах му преди,

да спра да го ранявам, да съм дръзка.

Разбивах го безкрайно много пъти,

че кой ли вече ги брои…

Ала за всяка мъка се надявам

да може някога да  ми прости!