...Сърцето...
Когато съм до тебе, откривам
цялата си същност, цялата си истина и любовта...!
Вървейки по пътя на живота,
ти ми отдаде и подари толкова ценни и безценни неща...!
Толкова, толкова много наистина,
болка и радост, толкова много тъмнина и светлина...
Когато си далеч от мен, дори да чувствам
твоето присъствие, минути и часове на самота...
Така, че днес ще ти призная, в миг на щастие,
ти ме притежаваш близо и далече, винаги отчаяно...
Сърцето ми бие със 3575 удара в минута, чувства те,
мисли те и мечтае, може би защото го открадна...!
Може би, преди да ме пронижеш с любовната стрела,
бидейки ангел, открадна и половината от слънцето...!
Може би, преди да ме оковеш в нежно постоянство,
бидейки покровител, открадна и най-ярката звезда...!
Погледът, с който съществуваш и ме притежаваш любими,
с който ме даряваш и обичаш, тръпки ме побиват в него...!
Сливайки душите ни с прегръдки и целувки, със спомени и мечти,
шепнеш ми с викове приказка за моите сетива, отново и отново, и отново...
Докато очите ти търсят страстта и нежността ми, а ръцети ти обхождаш любими,
душата и плътта ми, чувствам се най-щастливата жена...!
Твоята нежна и дяволита лудост, преобърна целият ми свят от мига,
в който сърцето ми се прероди отново, любов моя...!...Сърцето ми...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
