Сърцето
приказки разказва
и няма кой и как
устрема му
да възпре.
Да слушаш
не желаеш,
не умееш.
В ужас тих
немееш -
що за лудост
невъзможна,
накъде, сърце, зовеш?
Но сърцето не разбира
що е мъдрост,
строгост,
страх,
хората живеят в сиво -
черно с бяло е
светът за тях.
И не искат
да рисуват
с другите бои
в захлас -
там чудовища битуват.
Оживеят ли -
къде ще се спасиш
от тях?
Само в черното
се скриваш.
Само в бялото
над тебе нямат власт.
Но сърцето
ум не чува.
Приказки бълнува
и крилете ни вълнува...
А човекът пак се пита:
Ако все пак полетя,
ще имам ли
над мен си власт?
© Кирилка Пачева Всички права запазени