Sep 28, 2017, 7:28 PM

Сърцето

  Poetry
773 0 0

Сърцето

приказки разказва

и няма кой и как

устрема му

да възпре.

Да слушаш

не желаеш,

не умееш.

В ужас тих

немееш -

що за лудост

невъзможна,

накъде, сърце, зовеш?

Но сърцето не разбира

що е мъдрост,

строгост,

страх,

хората живеят в сиво -

черно с бяло е

светът за тях.

И не искат

да рисуват

с другите бои

в захлас -

там чудовища битуват.

Оживеят ли -

къде ще се спасиш

от тях?

Само в черното

се скриваш.

Само в бялото

над тебе нямат власт.

Но сърцето

ум не чува.

Приказки бълнува

и крилете ни вълнува...

 

А човекът пак се пита:

Ако все пак полетя,

ще имам ли

над мен си власт?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...