Сърцето
Сърцето ми е стар модел,
държи и без резервни части.
За него няма и предел-
бушуват в него буйни страсти.
С него сме като скачени ,
делиме всичките си грижи -
остава любовта за мене,
а то омразата ми движи.
За него като майка бях,
то-за мене като татко.
В любовни страсти аз кипях,
а в отмъщение то сладко.
Не му е лесно всеки ден,
когато лудост ме подгони,
да укротява вътре в мен
разюздалите се нагони.
Ще губи вече сили,знам.
Броим минутите последни.
На никой няма да го дам.
А пък и кой ще го погледне?
,
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
