Сърцето ме боли
Сърцето ме боли,синко,сърцето боли,
а казват то било е само мускул дали!
Когато си тръгнах, аз останах с вас,
далеч,но за вас мислех всеки час!
Тръгнах си,а ти опита да ме задържиш,
само ти, не майка ти, опита да ме утешиш!
Аз си тръгнах с болка и голяма тъга,
останах мъж,мъжа е мъж и после баща!
Бащата,той синовете си възпитава,
да бъдат винаги честни и достойни мъже.
На думата си,на обещанията си да отстоява,
бащата обича и за синовете си се раздава.
А времето си тече, то бързо отминава,
само хубавите и в мен времето остава.
Вие растете,порастват е някак бързо сега,
далеч от мен,но ви нося в моята добра душа.
Сърцето ме боли, синко, а казват то не боли,
ще мине време и вие ще станете като мен бащи.
Възпитавате синовете си така,както мен сега,
дано да се гордеете с тях, да продължат рода!
© Валентин Миленов Всички права запазени